Иска ми се да върна времето, скъпи и да не бях направила много от нещата, които направих. Оъвикнах да съжалявам, не помня какво е вина, но днес, докато гледах усмивката ти си мислех за всички грешки, които допуснах с теб.
Не се извинявам, че съм несъвършена, сякаш би могло да бъде искрено подобно извинение. Но ми се иска да се извиня на онова, което е между нас, на сгъстения въздух любов, който дишаме, да се извиня на онова трето голямо, което създадохме, да се извиня за страха си.
Знаеш ли, когато се разделях с първата си любов, с мъжа, който владееше сърцето ми преди теб, той ми каза, че ще срещна нов човек и че ще бъда много плаха, защото съм наранена веднъж. Да, знам, че би се засмял ако прочетеш това, но не всеки успява да ме опознае или по-скоро не всеки успява да повярва в онова, което вижда. Да, грешеше. Помня, че ти отдадох цялото си сърце, че го натъпках с надежда и вяра, че докрай се изпълних с готовност за нежност и обич. От това да обичам никога не ме е било и никога няма да ме бъде страх.
Но за друго се уплаших, любов моя - за свободата си. В опит да се отърся от страха си, те нараних. Благодаря, че разбра и го прие нормално. Но аз наистина се уплаших, че твоята любов е някакъв затвор. Причуваха ми се окови, мислех, че бурята ще стихне, че ще падна в плен на удобното живеене.
А ако от нещо наистина се страхувам, то това е от удобството на лесните избори, от привидното спокойствие на очакваните решения. Мислех, че ми предлагаш точно това и в страха си не успях да се зарадвам за нашата любов. Дори помня онзи разговор, който проведох с баща ми и как го помолих да се пооглежда и ако види, че падам в капана на "матрицата" да се намеси, да ме спре, да ме зашлеви.

А ти ми даде криле - да летя. И ми даде търпение, доверие, разбиране. Каза "никога няма да те спра" и до днес ни една бръчица на някой малък жест не ме е усъмнила в искреността на това. Заради теб преборих най-големия си страх.

Знаеш ли, моя обич, разказвала съм ти каква бях преди и какво правех. Разказвах ти за самотата си и сълзите, за обидите на подобен тип живеене, но въпреки всичко тази самота някак ми беше удобна, не заплашваше света ми. Днес много добре си давам сметка, че тогава аз също съм се бояла от обвързване, че не съм искала веригите на някаква затворена връзка. Иначе не бих постъпвала така, не бих мъчала, не бих излъгала, нали? Щях да се стремя към това...

А днес ти ми показа една друга страна на живота, която не бях виждала. Тя обещаваше промяна, развитие, претворяване и ми се прииска да хукна като нетърпеливо дете натам, накъдето преди не допусках дори мислите си.

Странно ми е - затова го изписвам, защото съм щастлива. Може би, защото ти хукна заедно с мен, може би защото и теб в началото те беше страх. Но заради теб, аз преборих страха си, най-големмия си страх и сега се чувствам в хиляди пъти по-силна и спокойна.

Днес не ме е страх, въпреки че виждам толкова много нещастни бракове, в които хората са самотни. И въпреки че още мисля, че един брак, в който са си отишли чувствата е затвор, не ме е страх да пристъпя с теб прага на новия ни живот. Не зная кога ме излекува от тази моя паника, може би в онзи ден, в който ти казах, че се разделяме, а ти ме пусна. Може би в онзи ден, в който беше казал на свой приятел, че си пожелаваш само винаги да съм усмихната и не знаеше, че те чувам. Или..просто, защото ме обичаш.

Цяла вечер слушам една песен и искам да завърша с едни думички от нея, които отговориха на повика на душата ми:

"Щом погледна в теб, в този свят на лъжи, аз виждам истината"

Благодаря на всички сили на небето и земята, че имам прилегията да обичам толкова чист, искрен и достоен човек като теб.

казус! Благородна постъпка при разделянето. Дано се осъществят мечтите Ви!

Знаеш ли, айп55, често си мисля, че дори самата мечта е богатство. Да я осъществиш е празник - да, до да я имаш е воля и сила ;) А казусите..те са част от пътя..би било хубаво ако ги разрешаваме с любов, с онази чистата, която свързва човек с човек.

силната любов заслепява, хвърчи хаотично в пространството от мечти и илюзии. Често пикира катастрофално на земята. Чак тогава осъзнаваме, че има и земя на, която трябва да стоим сигурно и твърдо. Аз за мене си мисля, че не е хубаво да се връщаш назад. В повечето случаи това е грешна представа и мираж за излъганата действителност. Е това съм аз, но не и непременно еталон, а една от разновидностите на живота.

мисля си как да коментирам...че имаме разминавания в онова, което съм написала и това, което си разбрал е ясно, но не е важно, защото в крайна сметка си си взел това, което ти е трябвало.
Нали слвоото е свобода.
За друго обаче е този коментар.
Да мислиш така за силната любов, не означава ли да се пазиш от нея. какво ако паднеш? Падаш и колкото по-силно боли, значи, че по-силно чувство на л=юбов е способно да изпитва сърцето. Защо да е катастрофа, когато е щастие да знаеш, че имаш сърце и то може да изпитва болка от любов.

А за връщането назад. Понякога ти се иска да се върнеш и да направиш нещата по-добре, но ясно си даваш сметка, че човек не може да се върне отначало, че разполага с някакъв опит и някакви грешки и с тях трябва дадейства сега.Вчера си е за вчера - за съжаление, или за радост, то е константа, но днешния ден утре, ще бъде за нас някаква вчерашна константа и е единствения ни шанс да си насадим щастие.

Сърдечни поздрави