"Все след спомените тичам,
Боже, още те обичам."

Що за нелепа приумица -
каприз на сърцето,
Толкова странно и така нелепо
е да те обичам.

Друг днес е моят ден
и друга се оказа
моята истинска любов,
ала ето, че остана ти
голямата, мечтаната,
онази неизказана,
болялата,
дето все е рана -
не зараства.

Толкова е странно,
до нелепост странно е,
че още те обичам.

Не разбирах.
Ти беше болка и умиране,
а ето, че сърцето те обича.

Времето не възпита безразличие,
но пък затрупа пътищата
и остана някъде... живяно.

Страхувах се - признавам,
страхувах се, че още те обичам,
но днес за тази обич
сама се поздравявам.
Защото би било логично,
беше лесно и очаквано
да те проклинам и да мразя.

Днес благодаря
на сърцето си благодаря
за тази обич.. някаква,
останала назад
без път за връщане,
а и без желание сякаш.

Вече няма "липсваш ми"
и няма повече "желая"
Обичам те и толкова,
обичам,
защото не мога да мразя.

Вече няма "липсваш ми"
и няма повече "желая"
Обичам те и толкова,

Много ми хареса това послание. "Обичам те и толкова"...точно толкова - няма ресто, вересии, няма неплатени сметки и пътища за връщане. Толкова! Стига, достатъчно е, че те обичам...защото не мога да мразя. Неспособността да мразим крие тайната на "обичам те и толкова"

Прекрасно послание

Да! Именно "толкова" е тази обич. Някаква...просто онази, която се изпитва от човек към човек. Но е толкова! Няма вече липсваш ми и желая и така е много по-добре. Защото то беше само болка. Сега срещнах мъжа на живота си и над онова "толкова", което просто обича друго човешко същество има още..и това е най-прекрасното, което ми се е случвало. Да знаеш, че има още. Другото са просто някакви спомени, които ти припомнят, че все пак си живял.