Постинг
28.04.2013 22:17 -
Изневяра
Да знаеш, че ще ме делиш -
приеми го, за да не боли.
Понякога дори със дни
ще съм обсебена от друго
и в моите очи
ще има по-други звезди.
Ще ме делиш
със най-първата ми страст,
облечен в синя риза -
моя стих.
И когато с тебе не спя,
с него знай, че будуваме,
заети да сплитаме
думи със звезди,
пияни от вдъхновение.
Ще ме делиш
със моя мъж - скала,
с моя кротък и мъдър баща.
И когато се скараме
и от тебе ако заболи
ще се скрия в обятията му,
за да ме успокои.
Ще ме делиш
после със хората.
Човека как обичам да знаеш...
И когато телефонът ми мълчи
знай, че слушам някой непознат
и неговите болки и мечти.
И знай, заради непознатите
често ще закъснявам за срещи,
а понякога дори ще забравям.
И знай, че ще ме делиш
с децата - тези слънца,
които ме търсят за пристан
и по цяла нощ
будна ме държи
тревогата им
и жаждата им за разбиране.
И да си знаеш от сега -
аз често флиртувам с очи,
обичам да танцувам, да докосвам,
обичам просто да гори.
Не, няма да ти бъде лесно с мен -
аз съм влюбена в живота,
в хората, в света.
Обичам да обичам,
просто любовта
ме пълни цялата с мечти.
Да знаеш от сега - ще ме делиш.
С всички минали дни,
с бъдещето недошло.
Но те обичам
повече от любовта,
по-тихо от тишина,
по-мъдро от вяра,
по-силно от тъга.
И съм сигурна,
че искам да бъдеш последен,
да отгледаме заедно
някое усмихнато бъдеще.
Ще ме делиш - аз съм
толкова своя на себе си
и толкова едновременно
се раздавам на хората.
Но просто ти си този,
който избрах,
до който приисках
да се будя, да заспивам,
да не тръгвам, да остана...
приеми го, за да не боли.
Понякога дори със дни
ще съм обсебена от друго
и в моите очи
ще има по-други звезди.
Ще ме делиш
със най-първата ми страст,
облечен в синя риза -
моя стих.
И когато с тебе не спя,
с него знай, че будуваме,
заети да сплитаме
думи със звезди,
пияни от вдъхновение.
Ще ме делиш
със моя мъж - скала,
с моя кротък и мъдър баща.
И когато се скараме
и от тебе ако заболи
ще се скрия в обятията му,
за да ме успокои.
Ще ме делиш
после със хората.
Човека как обичам да знаеш...
И когато телефонът ми мълчи
знай, че слушам някой непознат
и неговите болки и мечти.
И знай, заради непознатите
често ще закъснявам за срещи,
а понякога дори ще забравям.
И знай, че ще ме делиш
с децата - тези слънца,
които ме търсят за пристан
и по цяла нощ
будна ме държи
тревогата им
и жаждата им за разбиране.
И да си знаеш от сега -
аз често флиртувам с очи,
обичам да танцувам, да докосвам,
обичам просто да гори.
Не, няма да ти бъде лесно с мен -
аз съм влюбена в живота,
в хората, в света.
Обичам да обичам,
просто любовта
ме пълни цялата с мечти.
Да знаеш от сега - ще ме делиш.
С всички минали дни,
с бъдещето недошло.
Но те обичам
повече от любовта,
по-тихо от тишина,
по-мъдро от вяра,
по-силно от тъга.
И съм сигурна,
че искам да бъдеш последен,
да отгледаме заедно
някое усмихнато бъдеще.
Ще ме делиш - аз съм
толкова своя на себе си
и толкова едновременно
се раздавам на хората.
Но просто ти си този,
който избрах,
до който приисках
да се будя, да заспивам,
да не тръгвам, да остана...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980