Ето в синкавия мрак,
планината пише пак поеми,
а късния влак
чертае линия в полята
и поема
на път със хорските мечти.

И от тука всичко
е под теб,
в краката ти -
цял свят,
залязва и играе
със щурците,
влюбени в тревите.

Песен захваща
все още зеленото жито
и пее за надежда, за растеж.
Вятър в люлката люлее
люляков копнеж.

И дъхът ти спира,
пред тази красота,
езеро в очите
се събира
и се търкулва сълза,
към усмивката,
към вечността...