Не зная дали ще бъда добър родител, зная, че мога да бъда добър приятел. Обещавам ти да го усетиш, да се държа с теб така, както умея най-добре и да не изпадам в заблудата, че съм по-умна и мъдра от теб, само защото съм по-опитна.
Мога да ти обещая и свобода, а после да ти помогна да я осмислиш и да я живееш.
Обещавам ти да опознаваме света заедно, в една безкрайна игра, където водещи са обичта и радостта.
Обещавам ти да си смълчавам умните съвети и да те оставям да падаш, ако това е желанието на душата. А когато някой ден поискаш да отлетиш, да съм първата, която ще ти каже "Приятен полет!"
С много деца ме сблъска пътя, рожбо. Много близък ми стана абстрактния им свят, където понятията от нашата действителност, значат нещо малко по-друго. Тези срещи и деца ме научиха да бъда аз пак дете. Обещавам ти да не го забравям, когато те прегърна.
Тези срещи ме научиха и на друго, обаче. Показаха ми мъката, показаха ми нещастието. Обещавам, че ще направя всичко възможно средата, в която растеш да е пълна с много обич и искреност, за да не изпиташ нужда някой ден, да търсиш непознатите по интернет и да споделяш проблемите си.
Не мога да ти обещая охолен живот, защото за мен това не е важно и не се стремя да го изграждам. Мога да ти обещая, че ще науча да работиш. Да работиш с радост и любов към онова, което правиш. Защото само така е истинско.
Ще открия с теб твоята си свята мисия, твоя уникален талант, а после ще ти помогна да разбереш, че той всъщност не ти принадлежи, а е на хората.
Обещавам ти да не допускам грешката да си мисля, че зная по-добре от теб защо си дошъл на този свят. Да не превръщам моите несбъднати копнежи и мечти в твои.
Ти ще дойдеш тук със своя път и ще си го извървиш. Мога единствено да ти обещая, че ще те наглеждам, докато го правиш. И ще те изправям, когато не можеш сам.
Не мога да ти обещая, че няма да има сълзи и болка, но мога да ти обещая, че ще покажа мъдростта на тази болка.
Чакам те с такова нетърпение, чакам да ме научиш на толкова много неща, които сега отсъстват от света ми. Защото знам, че си по-чисто от мен, по-сетивно, по-могъщо. Обещавам ти да бъда смирен ученик и да се старая да схващам бързичко.

Не зная дали ще бъда добра майка - не мога да ти го обещая. Мога да ти обещая, че ще бъда добър приятел.
Не зная дали ще изпиташ щастие - това самичко ще си го избереш. Мога да ти обещая единствено аз да бъда щастлива.
Не зная дали ще ме обичаш, мога единствено да ти обещая, че аз ще те обичам и че ще се стремя да бъда човек, достоен за обич.

Скоро ти ще попаднеш в едно място, където изборът е главен стриотел на пътища. Твоите избори ще бъдат твои, аз мога само да ги приема и толкова. И понеже съм малко по-опитна в тази игра, мога да ти показвам перспективите на един или друг избор. Все пак това е моята дарба. Кое бъдеще ще избереш - ще си зависи от теб.

Не зная дали ще бъда добра майка. Не съм съвършена. Мога единствено да ти обещая свобода, обич и приятелство...и истина. Никога няма да те възпитавам в заблуди и ти обещавам, понякога ще те боли от отворените ти очи, ще те боли за хората. Тогава ще бъда само прегръдка, за да разбереш, че дори най-недостойния и лош човек, заслужава да бъде приет, разбран и обичан.

Толкова много имам да ти казвам, толкова много имам да чуя от теб.
С това писмо, рожбо, ти предлагам приятелството си и сърцето си.
Всъщност друго не мога да направя.