Постой за миг, не тръгвай още,
от мене нещо за из път вземи.
Една прегръдка за нощите,
в които няма да греят звезди.

А тук съм сложила милувка,
за когато вятърът те нарани
и тръпне от сухата целувка,
за тогава е, тогава я вади.

И ето в тази длан събирах
спомени от дългия ни смях.
Те са, за когато се прибираш -
сложих път и истина във тях.

Постой, ще те препъне прага
ако не вземеш още нещо.
Ей тук на празното, от ляво
ти прибирам от сърцето си.

Да! Там, където своето извади
и ми го поднесе с чиста вяра.
Не искам да ти бъде празно,
затова там своето оставям.

-чувствено и силна вяра....