В един от разговорите си с един прекрасен младеж, разочарован от своите приятели, родители и учители, той ми сподели, че го задържат на този свят две неща. Те не бяха свързани с пари, с власт, в политика. Те бяха толкова прости на фона на цялата помия, която се беше изсипала в живота ми.
Те са вкуса на шоколада и някаква непозната жена, която редовно виждал, че храни гълъбите пред ЦУМ.

Днес в България имаше избори. Дали бяха предрешени, манипулирани и подменени - сигурно! Лично с очите си видях няколко картинки и подадох сигнал за покупко-продажба на гласове. Нахалос ли се занимавах да го правя? Сигурно!
Вече спря да ми пука...честно.

Защото сутрин имам слънцето и то не е привърженик на някоя партия.
Защото имам духа си и обичта, която изпитвам към хората. Но те не са подвластни на определени политически настроения. Те съществуват сякаш в някакъв паралелен на нашата действителност, свят, който е толкова могъщ, въпреки че не купува власт.

Днес, в деня на изборите, аз си мислех за онзи малчуган и си пожелах да е жива и здрава жената, която храни гълъби пред ЦУМ, за да му носи вяра в утрешния ден.

Посвещавам този постинг на едно момче, което след няколко седмици щеше да бъде абитуриент. Той не издържа на напрежението и вчера вечерта се е обесил в дома си. Намерили са го приятелите му. Майка му работи в Гърция.

За теб малко приятелче е следващата песен. Приятно пътуване в безкрая!