Тя направи нещо с теб, нали?!
Не можеш вече да викаш,
защото те усмихва
това, че съществуваш,
свободен да обичаш.

Тя направи нещо с очите ти...явно,
защото виждаш най-доброто в света.

Гледаш този твой свят
и той е същия. Виждаш, нали?
Ала някак е по-жив,
защото го гледаш със будни очи.

И си щастлив,
защото не помниш
да те е карала да се променяш.
Просто усещаш, че растеш
до пречистване.
И е леко,
едно такова песенно дори.

С усмивка я наричаш "фея"
и търсиш някакви специални дарби,
ала щом я погледнеш в очите ти стига
това, че е просто безкрайност.

Тя направи нещо с теб, нали?
Не можеш даже да го обясниш,
но не можеш да се усъмниш
в това, че света е станал
някак по-светъл.

Тя направи нещо с теб, нали?!
Недей да й приписваш заслуги,
защото истината е по-друга.
Тя дойде, готова за обичане
и носеше със себе си единствено това.
Ти просто сграбчи тази свобода
и я обикна много истински.

А после любовта
се плисна като езеро
от розова светлина между сърцата
и подтикна душите ви
към нови стремежи.

Тя направи нещо с теб, нали?
Обикна те и подари
едно усещане за много шансове
и много свобода.
Как да се бориш с това,
когато не искаш,
когато е щастие,
когато е Любовта