Не искам повече да те сънувам,
не искам да се будя от студена пот
и писъци, раздиращи спокойствието.
Не искам повече да те сънувам -
върви си от мен, тук няма Съдба.
И от стиховете ми тръгни,
не искам да те оцветявам в синьо -
не си заслужил този цвят,
с него се рисува свобода.

Не искам повече да те сънувам!
Дресирай мислите си, за бога
и спри да ги пращаш към мене.
Не искам тези сънища, не мога,
не мога повече да те сънувам.

Съжалявам, на новия стрък
трябват ми сили, с любов да прелея.
Така че спри да идваш в моя сън,
да ме будиш посред нощ отново,
плувнала във пот, разплакана.
Не искам повече.. не мога...

Отказвам ти съвсем категорично,
отказвам да преливам езера любов,
за да храниш с нея съвсем егоистично
някакви чужди и болни амбиции.
Погрешно разчетена тревога,
аз не съм храна за маскирани чувства.
Тръгни си от съня ми, от стиха
и повече не се завръщай!

.

Не съм съвсем сигурна, че знам за съществуването дори на подобен съблогър, въпреки че имам някакви смътни спомени за това име.
Както и да е - на въпроса Ви - не :)

Добре познатата тема за енергиен вампиризъм. Знам, че те продължават да "пият енергия" от нас дори след като сме разделени във физически план. Прекъзването на донорството става чрез воля.
Хубав стих, въпреки че няма много литературна стойност, особено сравнен с други твои неща, но посланието е много на място в ситуацията, в която се намира света днес.

Тъжно и много познато......