Пътува ми се, татко,
до твоите обятия,
до мъдрата целувка
във челото.
Пътува ми се
към извора.

Жадна съм, татко,
за нашите игри на табла,
в които ме учеше
не как да играя,
как да живея ме учеше,
татко!

Пътува ми се,
към ръцете ти ми се пътува -
да потъна до без глас
във чистота, със която
се разбираме,
в която се познаваме.

Пътува ми се към сълзите,
които пред тебе само
мога да изплача.
Към теб ми се пътува, татко!

Имам да говоря много
и колко много имам да мълча,
сгушена във твоите обятия,
сгушена във твоите слова.

Обещал си ми
да тичаме в горите, татко -
опъвай пътеките,
че твоята фурия
ще намери начин да пристигне
и да подгони вятъра
между дърветата.

Ах, как ми се прегръщаш, татко -
как ми трябва твойто рамо
и детския смях,
който се плиска във нас,
когато се погледнем в очите.

Бих дошла, така ми се прегръщаш,
но ако тръгна днес безумно смела,
ще нося тъжни новини...

Татко, трябва ми
доза среднощно, горещо кафе,
в което да удавя болката
от загубата,
с което да преглътна страха.

А в утайката на дъното, татко,
да видя нарисувана надежда.