Старите рани, когато болят
не се смеят звездите, приятелю!
Никой не се смее сякаш -
само нашите усмивки
нелепо гротесни,
погрознели от цинизъм,
украсяват нощите.
(Каква украса само?!)

Подай ръка!
Ще режем вени пак,
ще разкъсваме до дъно съвестта
и дано в разкъсаното някак
съберем още надежда за чудеса.

И ризата свали -
не ми се пише в синьо.
Подай от черното мастило -
черно като кръвта,
изтекла от надеждата.
Черно като нощта,
която пристига неизбежно.

Днес не искам перспективи
и не ми се свързват нишки.
Ей тъй, ръкавите подвила,
искам да плача и да питам,
докато сама не стана
една самотна въпросителна.

От мен имаш само подадена ръка !!!

Благодаря, Иво!