И липсват сърцата,
изпратени някъде,
в ъгъла
на самотата
да се борят сами
със тъгата си.

Не се познават,
забравили,
че трябва
да се търсят
и да си подават
доброта.

И липсва смелостта,
когато
някой плаче.
Идва егото
на място на сърцата
и се сърди,
че мнимото
му благородие
среща отпор,
че няма къде
да си изхвърли
боклука:
съжаление,
лицемерие, пустота
и непоискани съвети.

Дали съм директна?!
Може би,
най-вероятно,
истината е,
че не ми дреме.
Защото ми омръзна
да попадам в клопките
на различни сънища.

Е, сънува ми друго.
Водопади,
които отмиват утайки.
И ми се носи
сърцето -
не искам да го пращам
да се бори самичко
с всичко, което
се опитва да го убие,
докато спя
и сънувам
някакви сценарии,
написани за друг.

Игра?!
Аз просто отказвам да играя
и не зная
защо се опитвате
да ме върнете в строя.
Пародия!

Ще се видим в поляните..
някъде там - у дома.
А дотогава - съжалявам,
ала нямам намерение
да общувам с лицемери
и със мнимо съжаление.