Не е важно колко дипломи си натрупал, колко пари имаш или каква кола караш - важно е колко приятеля имаш, колко хора си способен да обичаш и колко любов си раздал. Не е важно с какво си облечен, важно е какво е сърцето ти. Не е важно колко хора се страхуват от властта ти, важното е колко са истински с теб, за да ти кажат смело в очите, когато грешиш. Не е важно с кой си пиеш напитката и празнуваш на маса, важното е кой е там, когато нямаш нищо. Не е важно умението ти да бъдеш лидер, а умението ти да събуждаш у другите хора желание за развитие и познание, да ги вдъхновяваш.

Един ден ще се обърнеш назад и ще си спомниш и точно като онзи ден ще потърсиш стар приятел в мислите си, докато не осъзнаеш, че го няма в деня ти вече, че достъпа до него ти е забранен и най-тъжното, че ти сам си го забранил. Не прогонвай от себе си хората, защото утре ще ги търсиш. Не наранявай приятелите си, не ги предавай, не говори лошо за тях и не каляй името им, за да защитиш себе си, защото утре те ще ти потрябват, а ти няма да имаш вече право да ги търсиш. Никога не казвай "сбогом", докато не си напълно сигурен със желанията на сърцето и духа си, защото със "сбогом" затваряш една врата към може би сърдечна среща.

Един ден, след време, а може би по-скоро, отколкото очакваш, ще дойде онзи момент, в който ще осъзнаеш истината за много неща и случки и повярвай ми - ще те боли, адски силно ще те боли. Мъдростта не идва по сладкия начин, трябва да я умреш, уви.

Не е страшно - преживява се с прераждане. Малко е хаос - ще се справиш. Само гледай да не си прогонил всички дотогава, че да имаш нечие рамо, на което да плачеш и нечии топъл глас, който ти нашепва "Продължавай!".

Не съм ограничила достъпа ти до мен случайно. Прогоних те от писмата си, прогоних те от стиховете ми и си поисках да не те сънувам. Дали защото е жестоко?! Или защото искам да страдаш?! Не! Аз просто знам, че има едни неща, в които човек трябва да се справи сам и най-доброто, което можеш да сториш за него е да го оставиш.