Постинг
12.06.2013 01:25 -
Какво е да си силен?
Днес дълго си мислех какво означава да бъдеш силен човек и не съм сигурна, че стигнах до най-верния отговор, всъщност не съм сигурна, че такъв съществува.
Понякога сядам вечер със звездите и през ума ми минават всички неща, които съм страдала. В подобни мигове се чудя как въобще са останали сълзи да ги плача, а още по-чудното откъде имам устрем за нови усмивки, вяра и мечти.
Толкова много нещастия...трябваше да направят сърцето ми безчувствено, умът хладен. Трябваше да съм претръпнала. Ала не е така - все още много силно преживявам всяко раждане и умиране, всяка дума и постъпка, своите и тези на хората. Все още силно усещам как се движи кръвта ми и пулсира в сърцето ми живот и порив за още живот.
Малко са онези, които са виждали сълзите ми. Доверявам тъгата си само на избрани сякаш, на онези, които знам, че като мен силно преживяват света и имат здравината да я издържат. Другите щадя от товара й. Може би е жестоко или егоистично, но си мисля, че приятелите са затова - да разделят болката, за да бъде тя по-лека и да умножават щастието, за да бъде то по-голямо.
Но това ли е да бъдеш силен човек?
Имаше една мисъл, че не е важно дали си паднал, а дали си събрал сила да се изправиш отново. Мисля си днес, тази сила за изправяне, не е ли просто вяра и надежда, и любов. От онази любов към всичко и всички, към самото движение, към самото живеене.
Изправяла съм и се моля занапред да продължа да го правя. Станала съм като каучук..всеки път се изправям все по-бързо, но не и по-безболезнено. Не претръпвам.
Силно умирам и силно се раждам, за да преживявам пак силно, до край всеки следващ дъх. Защо? Без причина. Не защото няма, сигурно има, но нямам необходимост да я знам, стига ми това движение, което значи живот и вяра.
Това ли е да бъдеш силен?
А белезите? Тези много и грозни белези? Някога са били символ на мъжество и благородие. Някога са били на почит. По белезите определяли колко е смело сърцето на някой, колко е силен и издръжлив. Хората обичали своите белези, показвали ги, гордеели се да ги носят.
Но онези били от мечове, от стрели...моите са в очите и в недодяланите стихове. Моите не са повод за гордост, а солени усмивки в мигове на умълчаване.
Това ли е да бъдеш силен? Не зная! Понякога си пожелавам никога да не се беше налагало да узнавам.
Защото всъщност онова, което искам е да бъда слаба. Слабите ги прегръщат, целуват ги в челото и се стремят да направят делника им малко по-ведър. За силните няма внимание и тревога - те нали са силни, ще се справят. За силните има самота и товари, отговорност и може би някаква вяра.
И въпреки всичко това, което са прикачили на плещите им, силните знаят как да се изправят..и го правят. Защо? Не им е нужна причина, стига им вярата, а товара приемат за подарък. Това е!
Днес аз не искам подаръци...днес искам да бъда слаба, да се оставя на порива на вятъра и той да ме нноси в света, където си пожелае. А после си спомням дълга си и си казвам: Нямаш право!
Пак ще се изправя...до следващата рана. Още един белег в очите, още нещо в душата. Още малко самота и тъга. Ще се справя. Само трябва да не забравям да дишам.
Понякога сядам вечер със звездите и през ума ми минават всички неща, които съм страдала. В подобни мигове се чудя как въобще са останали сълзи да ги плача, а още по-чудното откъде имам устрем за нови усмивки, вяра и мечти.
Толкова много нещастия...трябваше да направят сърцето ми безчувствено, умът хладен. Трябваше да съм претръпнала. Ала не е така - все още много силно преживявам всяко раждане и умиране, всяка дума и постъпка, своите и тези на хората. Все още силно усещам как се движи кръвта ми и пулсира в сърцето ми живот и порив за още живот.
Малко са онези, които са виждали сълзите ми. Доверявам тъгата си само на избрани сякаш, на онези, които знам, че като мен силно преживяват света и имат здравината да я издържат. Другите щадя от товара й. Може би е жестоко или егоистично, но си мисля, че приятелите са затова - да разделят болката, за да бъде тя по-лека и да умножават щастието, за да бъде то по-голямо.
Но това ли е да бъдеш силен човек?
Имаше една мисъл, че не е важно дали си паднал, а дали си събрал сила да се изправиш отново. Мисля си днес, тази сила за изправяне, не е ли просто вяра и надежда, и любов. От онази любов към всичко и всички, към самото движение, към самото живеене.
Изправяла съм и се моля занапред да продължа да го правя. Станала съм като каучук..всеки път се изправям все по-бързо, но не и по-безболезнено. Не претръпвам.
Силно умирам и силно се раждам, за да преживявам пак силно, до край всеки следващ дъх. Защо? Без причина. Не защото няма, сигурно има, но нямам необходимост да я знам, стига ми това движение, което значи живот и вяра.
Това ли е да бъдеш силен?
А белезите? Тези много и грозни белези? Някога са били символ на мъжество и благородие. Някога са били на почит. По белезите определяли колко е смело сърцето на някой, колко е силен и издръжлив. Хората обичали своите белези, показвали ги, гордеели се да ги носят.
Но онези били от мечове, от стрели...моите са в очите и в недодяланите стихове. Моите не са повод за гордост, а солени усмивки в мигове на умълчаване.
Това ли е да бъдеш силен? Не зная! Понякога си пожелавам никога да не се беше налагало да узнавам.
Защото всъщност онова, което искам е да бъда слаба. Слабите ги прегръщат, целуват ги в челото и се стремят да направят делника им малко по-ведър. За силните няма внимание и тревога - те нали са силни, ще се справят. За силните има самота и товари, отговорност и може би някаква вяра.
И въпреки всичко това, което са прикачили на плещите им, силните знаят как да се изправят..и го правят. Защо? Не им е нужна причина, стига им вярата, а товара приемат за подарък. Това е!
Днес аз не искам подаръци...днес искам да бъда слаба, да се оставя на порива на вятъра и той да ме нноси в света, където си пожелае. А после си спомням дълга си и си казвам: Нямаш право!
Пак ще се изправя...до следващата рана. Още един белег в очите, още нещо в душата. Още малко самота и тъга. Ще се справя. Само трябва да не забравям да дишам.
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
