Толкова дълго я нося в сърцето си
и я желая без да я докосвам
даже със очи.
Толкова дълго мисля за нея
и си мечтая за неслучени неща.
Толкова дълго.
Толкова дълго
изхабявам нечовешки сили,
за да се държа далеко от нея,
защото я наранявам.
Толкова дълго,
че започвам да си мисля:
"Дали не е любов?"

Смея се с приятели и със любими,
радвам се на всеки ден живот,
ала образа й някъде в съзнанието
не се маха никога.
Толкова дълго
тази невъзможна тръпка ме държи
и все още ме възбужда,
в нощите, когато не спя,
че започвам да си мисля:
"Дали не е любов?"



Толкова дълго
се съмнявам и вярвам в нея,
толкова дълго
изпитвам нежност и я мразя,
че вече не разбирам нищо
от себе си.
Толкова дълго я изстрадвам,
жената, която можех да имам,
толкова дълго,
че не знам вече нищо,
но започвам да си мисля:
"Би трябвало да е любов"