"За сълзите ти е достоен само онзи,
който никога не би те разплакал"

   
Синината ще премине,
болката обаче ще остане.
В душата като рана
споменът ще се забие.
И страх ще се намести,
там където е било красиво.
Затова върви, не се обръщай,
пътят продължава.
Поколебаеш ли се на прага,
ще се върнеш, ще останеш,
ще чакаш и ще знаеш
(колкото и да го оправдаваш),
че ще се повтори.

Една плесница не е страшна,
по е страшна тишината,
в която осъзнаваш,
че той е слаб да те обича,
а до днеска си го извинявала
и оправдавала,
защото те е страх от самотата.

Избърши сълзите, стига вече.
Слънцето навън те чака.
Благодари на Съдбата,
че все пак си го срещнала
и премахни омразата,
не защото той заслужава,
а за да запазиш себе си
от още болка и от още рани.

Сляпа за повик и за случай,
към бъдещето бързай устремена.
Не е страшно, че така се случи,
страшното ще дойде ако съмнението
се настани в ума ти и превземе
стъпките ти.

Наплачи се, а после забрави
и пречистена от болката върви
към нови поражения и победи.
А някога след време,
когато някъде го срещнеш,
кажи му, че е твърде слаб,
кажи му, че е твърде смешен,
прости му и не се завръщай.
----------------------------------------------------------------

Нищо и по никакъв повод не оправдава насилието, особено, когато мъж удари жена. Изневяра, ревност, обида нищо не оправдава плесницата и никога не мога да приема, че е заслужена. Достойното и мъжко поведение в ситуация на скандал е да стане и да си излезе, за да предотврати изострянето и стигането до физическа размяна на удари.
Единствената правилна мисъл тогава е тази, с която подреждаш багажа си, за да се махнеш от този човек.
Може и да не се повтори,но ти никога не можеш да знаеш това, а да живееш живот в очакване и страх...не си струва.

Всякакъв род на насилие, всяка проява нанасяща душевни и физически рани на друго човешко същество, говори за страх и егоизъм. Насилниците не обичат, не умеят да го правят и не, няма да ги променим. Всичко е простимо, те сигурно имат своите причини и своите поводи, но това в никакъв случай не означава, че ние трябва да приемаме ролята на жертва и да позволяваме да ни нараняват.

Няма нещо, което да ме отвращава повече от насилието във всичките му форми !

"За сълзите ти е достоен само онзи,
който никога не би те разплакал" ......... !!!

И мен, Иво. Била съм страшно наранена от един мъж (не физически, но си нося белезите в очите) И все съм го извинявала за това, все го оправдавах, докато не ми стана ясно, че той не е способен и никога няма да бъде способен да обича.

Да, вили, много е силно, нали? А иначе понеже нямам време да ти отговарям на лични - добре съм, радвам се на слънцето и на топлото време, но ангажиментите ми са ужасно много и нямам много, много време да да влизам в блога и където и да било на друго място. Планувам много скоро да си издействам качествена почивка. Обичам те и прегръдки

НЕ ЗАБРАВЯЙ, ЧЕ ИМАШ ПРИЯТЕЛИ !