Постинг
27.07.2013 18:40 -
За какво ти е тази жена?!
Коя е тази жена?!
Познаваш ли я,
не искай
да я опознаваш!
Аз не искам да я помня.
Твърде дълго
беше ми сянка
и образ.
Една жена с угаснали очи,
една жена,
която все мълчи,
а в дълбоките очи
една жестокост
сама се наказва,
една съвест сама се гори.
Тя е омайващо пленителна,
до лудост чак
и до агония.
Преобръща целия ти свят,
а после се нарича "своя".
Но, разбираш ли,
не искам да я помня.
Тя е похотлива и развратна,
изневерява и ранява.
Тя върви през тръни -
за наслада
и с нокти
мъглата разнищтва.
Тя е до лудост първична,
не сеща ни съвест, ни стон.
И когато се съблича,
разсъблича
селенията на най-далечния Бог.
Тя омайва с поглед,
очите й имат дарбата
да приковават.
Тя е лоша, луда и първична,
невярна, непокорна и различна.
Тя шепне "Обичам",
докато пои с отрова стрелите си.
Не искам да я помня,
за какво я призоваваш?
Безумно силна,
те я мойта
най-голяма слабост.
И дойде ли ми взема всичко -
дъга и слънце, цвят и сладост,
сън и мисъл,
спокойствие и радост.
Възкръсва винаги от рана,
моля те,
във името на всичко свято,
моля те, не й отваряй!
Познаваш ли я,
не искай
да я опознаваш!
Аз не искам да я помня.
Твърде дълго
беше ми сянка
и образ.
Една жена с угаснали очи,
една жена,
която все мълчи,
а в дълбоките очи
една жестокост
сама се наказва,
една съвест сама се гори.
Тя е омайващо пленителна,
до лудост чак
и до агония.
Преобръща целия ти свят,
а после се нарича "своя".
Но, разбираш ли,
не искам да я помня.
Тя е похотлива и развратна,
изневерява и ранява.
Тя върви през тръни -
за наслада
и с нокти
мъглата разнищтва.
Тя е до лудост първична,
не сеща ни съвест, ни стон.
И когато се съблича,
разсъблича
селенията на най-далечния Бог.
Тя омайва с поглед,
очите й имат дарбата
да приковават.
Тя е лоша, луда и първична,
невярна, непокорна и различна.
Тя шепне "Обичам",
докато пои с отрова стрелите си.
Не искам да я помня,
за какво я призоваваш?
Безумно силна,
те я мойта
най-голяма слабост.
И дойде ли ми взема всичко -
дъга и слънце, цвят и сладост,
сън и мисъл,
спокойствие и радост.
Възкръсва винаги от рана,
моля те,
във името на всичко свято,
моля те, не й отваряй!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980