А всъщност ми харесваш, самота,
пак ми носиш и стихове, и тишина.
Бягайки от теб, те пак откривам
и те кръщавам пак добра.

Не, в клишета няма да те побера
и със сълзи няма да те украся.
Аз винаги надежда в теб откривам
и винаги по малко красота.

Ти си моята мъдра и свята сестра,
с теб съм светла, чиста и добра.
И винаги, и винаги откривам,
че пак наричам те Съдба.

-----------------------------------------------------------

Точно тук,
сякаш в някакви по-други времена,
сякаш във живот, живян
преди сто хиляди лета,
разбрах какво е болка и умрях.
Сега?!
Сега отново в тази крепост,
построена с пеперудени криле,
където детството ми пази
непокътнато сърцето
и спомена за толкова неща,
пак тук, където
винаги съм чиста и добра,
те срещам Самота...

И те прегръщам.

Може би не ми е писано това
да усетя радостта
от това да имаш дом, деца...
Може би все пак
сляпата Съдба
по-други пътища за
мене е избрала.

Може би моята ръка
негодна е за ласка и закрила,
и недостойна да погали мило..
най-свидното.

Точно тук избягах
преди сто хиляди лета.
Кръговрат!
Днес те прегръщам Самота
и те наричам...Съдба