* Това стихотворение е продиктувано от едно смущаващо чувство за нанесена несправедливост и от надеждата, че въпреки болката и въпреки гнева, човек може да полети...

Заради теб

На М.

Заради теб
се научих да се крия
и да плача много тихо,
за да не чуеш.
Заради теб
се научих да не вярвам,
когато ме обичат.
и дя багам,
когато посегнат
да ме погалят,
защото всеки път
очаквам
да не е милувка.

Заради теб
изгубих сила да вървя
и пропаднах в мъглата,
на собственото си отчаяние.
Заради теб
пия хапчета
и проклинам живота.
Заради теб
съм измислил
хиляда начини
да се самоубия,
заради теб
ме е страх да го направя.

Заради теб
съм така нерешителен,
заради теб нямам приятели,
заради теб,
която твърдеше,
че от мен не става нищо.
Заради теб,
която се молех
излезе ли -
да не се прибира.

Заради теб
счупих онази витрина,
заради тебе се сбих,
заради тебе мразя и отричам,
заради тебе
не зная да обичам.

Заради тебе я ударих,
заради тебе правя всичко
и провалям живота си,
за да ти отмъщавам.
Заради тебе се напивам,
заради тебе пуша.
Заради тебе,
се мразя
и не зная
как да се обичам.

Заради тебе
се научих да не плача,
защото беше страшно
ако видеше сълзите ми.
Съжалявам, че плачех,
защото ми запушваше устата,
за да не чуят хората.
Заради тебе
хлипах,
забил нос във възглавницата.

Заради теб,
който никога не бях достоен,
който все те ядосваше,
който намираше за непристоен.
Заради теб,
онзи ден, на моста,
стоях и гледах
безчувствено живота си.

Заради тебе станах
слаб и подчиним.
Прелитаха под мен вълните
без да ги е грижа
дали ще скоча в тях.
Заради теб?!

И всъщност осъзнах,
не е било "заради теб",
защото навсякъде
все пак бях аз.
Ти ми даде избор,
онзи ден разбрах,
заради себе си,
аз всъщност оцелях.


----------------------------------------------------------
Пожелавам си все по-рядко да има подобни изповеди за изслушване. Защото какво може да причини един "загрижен" родител на детето си, под формата на строги изисквания за съвършенство, чрез формите за възпитаване на срам и страх, чрез това какво ще кажат хората, чрез изискването за благодарност и внимание, и жертви... Хора, страшно е!