Тази сутрин съм настроена много романтично. Не, не това не е обичайното любовно залитане - просто изгрева беше чудесен. Е добре де, има и малко любов, но къде без нея :)
Ето какво сътворихме с приятеля със синя риза в първите мигове нов ден.

Ничия земя

Разхождам се
в тази златна градина
и падат плодовете,
натежали от копнеж.
Аромат на лято,
попива в ръцете ми.
Вятър довява
песен от минали дни,
белязани с печата
на невъзможното щастие.
Разхождам се..
Върховете на пръстите
потрепват пак в наслада.
Недокосвана, непритежавана,
в това, откъснато от Рая
кътче (като миг от обич)
усещам претворяване.
В една ничия земя,
с недокоснати от никой тайни,
откривам, че съм чакан гост,
че ми застилат
ябълкови клонки, пътя
като на някой
все пак и близък, и свой.
Разхождам се...
все още чужда.
Гост, който е дошъл,
а после си отива,
а глас във вятъра шепти ми:
"Моля те, поспри, кръсти ме!"