Моето златно момче
има най-добрите очи,
най-топлите ръце,
най-широкото сърце.
И винаги до него
се откривам...обичана

Грижа го е за
всяка сълза
и за всяка усмивка,
за всяка болка
и всяка мечта.
И е плакал,
когато съм плакала
и е удрял в стената
безсилен,
когато нещо ме боли.

Моето златно момче
има най-нежната усмивка.
И като непомилвано дете
бързам в нея да се потопя
всяка, всяка вечер.

Моето златно момче
понякога плаши хората.
Има навика да мръщи вежди,
сякаш всеки момент
е готов да те изяде.
Но мен така и не изплаши...
Та моето златно момче,
има най-нежните ръце.

Той не ме залъгва
с красивовлюбени слова,
но знае как си пия кафето
и го приготвя все така.

Той ми даде свобода,
въпреки че е ревнив.
И щом усети, че напират
в мене някакви слова,
забравил себе си,
ме оставя сама,
миг преди да го помоля за това.

Моето златно момче
със широко и златно сърце
докосна нещо много свято
във душата ми
и ми върна във живота любовта.

Моето златно момче...
Днес се моля на Вселената
и всички богове,
нека само да го има,
нека само е добре.

Дори не ме четеш.......

:)))

Споделено да ти е!

С поздрав,
топли, топли спомени провокира у мен!

:)

Ist.