За всички пъти, в които бях проклета,
а ти ме прегръщаше ненаситно.
За всички пъти, в които се изгубвах,
а ти се втурваше да се изгубиш с мен.
За всички истини, които понесе достойно,
за всички лъжи, които ми спести.
За всички пъти, когато бях разплакана,
а ти ми връщаше вярата в смеха.
За всички пъти, в които не виждах,
а ти се превръщаше в светлина,
която ми осветява пътя през мрака.
За всяка дума и всяко вдъхновение,
за това, че ми беше сила за летеж,
когато бях най-слаба и ранима.
За това, че ми показа какво е копнеж
и не се уплаши да ме видиш истинска.
За това, че ми показа колко е красиво.

За това, че си до мен, за това, че те има
аз съм това, което сега се откривам.
Подари ми вярата, че мога да съм щастлива,
даде ми устрем и рамо, и сила.

Не зная с какво те заслужих, любими,
не зная, не е ли твърде хубаво.
Но щом се сгуша до пулса ти,
зная, че това хубаво е истина.

---------------------------------------------------------------------------------------