Напоследък, особено при подрастващите е много модерно да се определят. особено важи за сексуалността им. Децата изпадат в депресия само защото не могат правилно да определят каква е точно тяхната сексуалност. Или какъв е стила им - дали са металисти, рапъри, готи и т.н. И след цялата им тази нелогична главоблъсканица, започват отчаяно да търсят място и да другите: "Тази е кифла, онзи е селянин, тази е готина, онзи е задръстеняк"
Модата на определенията толкова много е завладяла съзнанието им, че е чак страшно. Заото е страшна причината. 
Времето, в което се намираме е смутно време, гранично и безспорно много тревоги се надигат. Да скъсаш връзката си с "Матрицата" никак не е лесно и въобще не минава гладко. Наоколо се усещат толкова нови трептения - нормално е да сме объркани.

Но, за бога, защо направихме децата си такива. Вместо да търсят себе си и своя дух, те търсят група, към която да принадлежат и отчаяно да се впият в нея. И това е толкова тъжно, че ми идва да изкъртя небето.

Що за болно общество и с каква болна система от ценности създаде тази нужда от определяме. За чий ни е да принадлежим към някаква групировка. Сякаш вместо напред вървим обратно към първобитно-общинския строй, където рода това си ти, племето определя теб и толкова. Нищо друго, индивидуално не е важно, важно е само и единствено племето.

Аз съм... 
Това скъпи приятели е напълно достатъчно, в това се съдържа цялата истина. И не, наистина няма нужда от определение след тази конструкция. Аз съм, бивам и толкова.

Разделяй и владей! Колко много светът е патил от това старо правило... Не е ли време да спре да действа?!