Шепнат листята, приятелю, чу ли?
На смях ми прилича, на песен,
галят се в слънцето нежни и топли,
а после стават на есен.
И бързат поети,
рисуват
есенни изгреви,
есенни залези,
стихът си изпращат в небето,
по-влюбени от всякога.

Есенно слънце
се стеле, извира
и в дланите
става на вятър.
И пее земята,
приглася
със тихи въздишки потока.

Златна есен, отлежало вино,
плод узрял в копнеж -
една жена в тревите
гола и прекрасна
в своята есенна страст,
пише унесена в ритъм
и нещо топло
на устните блести...

Есенна еротика. Щастливец е онзи мъж, заради когото се раждат подобни стихове. Узрялата жена, готова за топли и незабравими ласки, също есента....много хубава есенна забрава

ами щастливец е?! едва ли е лесно да бъдеш нечия муза... :))))))))))
Да, представям си есента точно като узряла, готова за ласки и любов жена...особено в топлите есенни дни, пълни с дихания и аромат на паднали листя