Никакви обстоятелства и разстояния
не са ми оправдания
и не бих излъгала душата си така.
Да размествам времето умея,
друг път хищно да го посищавам
и отвлечено като заложник
с него да се забавлявам.
Друго е, което реже пътя
и е толкова банално.
Онова - безликото, което
не искам даже да кръщавам,
което те превзема до агония
и обърканост ти завещава...

дори не знаех, че го мога,
бях забравила, че съм способна.

Зная - лекува се със приключения,
взривява се със динамит,
но сама да хуквам след теченията -
уморена съм.