Някога, когато бях много малка
се запознах с едно момче -
то носеше синя риза
и имаше в очите си звезди.
Беше от онези...приказливите,
от тези, които все правят бели.
То говореше със щурците
и приятели му бяха 
полските треви.

Тази детинска любов,
най-чиста от най-чистото
порасна после с нас.

И кога смълчани и угрижени,
или пък полудели от мечти,
затиснати под тежки грижи,
а понякога със сълзи във очи,
вървим със него,
вечно двама

и спорим със тревите
и говорим със щурци.