Поздравления за актрисата.
Поклон и после пак,
а няма публика.
Спектакълът
се постави
на едно място,
наречено "тишина"
И нямаше цветя...

Единствено размазания грим
и усмивката,
бележила умора
отпразнуваха
със мен.

А есента нанвън гори
и можеше, може би...
(не, сърце поспри!)
Все пак живот не се гради
със "ако" и "може би".

Но ще остане
приятния гъдел
да тревожи
тайните ми мисли
и да си представя
неправилни неща.