В едно мъгливо ноемврийско утро,
две ръце, напукани от грижи
кършат пръсти над кафето -
да не заплаче самотата.
Един човек с очи на гълъб
гледа иконата в стената.
Дали се моли, зад стиснатите устни
ни стон, ни вопъл -
цял един живот.

И отпива от кафето - спомен
се загнездва във окото до сълза.
Щом проплаче скала,
плаче с нея цялата Вселена.