Тя дойде
с неизменна вяра
в свойта правота,
самонадеяна,
красива -
дойде, за да рани.

Сърцето шепнеше:
"Прости!!!"

Не казах нищо -
само се усмихнат
кротко със очи.

Тя повярва,
че е страх
и в циничната усмивка
удоволствие
някакво съзрях.

Тя си тръгна
като победител.
Аз кротко
се усмихнах
със очи,
а сърцето прошепна:
"Прости!!!"