През хиляди миражи и заблуди,
след бягства и завръщания,
през сънища и пробуждания -
оставам, за да те прегърна.

С мостовете, които разруших,
спомен за обич изтривах.
В стените, които изградих
печат на воля откривах.

Изграденото без жал съсипах -
нова къща да си построя.
И сега ако светло се усмихвам
знам, че имам право на това.

И днес са питищата със завои
и кръстопъти знам, ги украсяват.
Но -по-други са моите посоки -
към мен самата ускорявам.