Сънувах те как скиташ из нощта,
с усмивка, с пламък див в очите.
В устните смях на красива жена
целуваше жадно без да има сита.

Общ път ни засече, не зная къде
и слушах смеха ти весел и пиян.
Приличаше на непослушно дете,
хванал уздата на нощта във длан.

Но първите лъчи изгряха горе,
отиде си красивото момиче с тях,
а ти скри юмрук в джобовете
и тръгна мълчалив, и аз вървях.

И ето стигнахме до моята къща
(как празнично блестеше само).
Втурнах се през твоето намръщване
и се сгуших във любимо рамо.

Тогава ти от моя сън излезе,
остана там на улицата! Вън!
Мен вътре ме чакаше трапеза,
прегръдка и ангелски звън.