Постинг
04.01.2014 14:23 -
Утринна милувка
Пристъпяш тихо, много тихо,
неусетно в унес пръв,
докосват устните с усмивка
ранимата ми плът.
Люлее ни едно опиянение -
наливай нежност пак.
В клепките трепка вълнение
и се плисва после смях.
Като разсипани струни
от най-тихите ноти
се намират душите ни
без въпроси.
И пеят някаква песен,
сърцата я знаят, пригласят.
Изгревът идва унесен
и мъгли ни донася.
Изгубени сред тях вървим
по пътя на Съдбата си
и се учим да летим..
разтваряме крилата си.
Посипва ни с магия зимата,
бляскат надеждите пред нас
и заедно политаме в незримото,
изоставили съмнения и мрак.
Долитат самодиви чудни
и пеят песни за живот.
В погледите няма думи,
щом очите са пълни с любов...
неусетно в унес пръв,
докосват устните с усмивка
ранимата ми плът.
Люлее ни едно опиянение -
наливай нежност пак.
В клепките трепка вълнение
и се плисва после смях.
Като разсипани струни
от най-тихите ноти
се намират душите ни
без въпроси.
И пеят някаква песен,
сърцата я знаят, пригласят.
Изгревът идва унесен
и мъгли ни донася.
Изгубени сред тях вървим
по пътя на Съдбата си
и се учим да летим..
разтваряме крилата си.
Посипва ни с магия зимата,
бляскат надеждите пред нас
и заедно политаме в незримото,
изоставили съмнения и мрак.
Долитат самодиви чудни
и пеят песни за живот.
В погледите няма думи,
щом очите са пълни с любов...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980