Ако нягога ме вземе път,
по който се препъвам,
падам, ставам.
Път, по който
трудно се върви
и понякога се лази,
не искам да ме пренесеш
на сигурно
във своите ръце,
пожертвал от любов
стъпала и колене.
Само прошепни
с безкрайна вяра:
"Можеш! Продължавай!"

Ако няма път- направи си мост. Поздрави! :)

Това са най-хубавите мостове :)