Помня две търсещи ръце,
в които бях само усещане.
Зад тях най нямаше лице,
не зная, помня горещото.

Не беше любов, бе похот,
стон и страст - беше борба
беше болка, търсеща още.
клада бе, не беше съдба.

Помня две нахални длани,
устремени към удоволствие.
Помня колко бях желана,
как мислех, че е прекрасно.

Помня тръпнещите си устни
и горещите думи между тях,
помня полудяването на пулса,
помня изкушението за грях.

Но как изглеждаше мъжа
не знам - толкова много лица.
Помня всяка тяхна гримаса,
но не помня всъщност душа.

Не беше любов, бе похот,
взимаше, без да дава мечта
Беше вечна нужда за още.
Беше казън, не беше съдба.