Постинг
29.01.2014 16:18 -
Безценно
За най-вълшебните ми и щастливи моменти не са ми трябвали пари, а спонтанност. Или нежност, и любов... Това са онези моменти, които ме усмихват днес, когато затворя очите си. Това са онези щастливи мънички случки, които са станали някога вчера, но остават винаги валидни в сърцата ни.
Когато съм била щастлива, съм била без никакъв багаж - в дните, когато се разхождам из гората и слушам вятъра. Не ми е трябвала дамска чанта или дори раница, пълна с провизии. В джоба слагах малко хляб и толкова.
Когато съм била най-щастлива не са ми трябвали дрехи, била съм гола - притисната до любимия ми мъж и унесена в усмивката си.
Когато съм била най-щастлива не ми е трябвало висше образование, била съм неграмотна и няма - в дните, когато с децата нанвън си играехме на снежни топки и говорехме единствено със смеха си.
Когато съм била щастлива не ми е трябвало нищо, нищо друго от онова, което винаги си е с мен и затова съм щастлива тук и сега, нямайки и не притежавайки, аз всъщност осъзнавам, че нося цялото си богатство. Това усещане е толкова много усещане за мир и сила, че не ти остава друго, освен да се усмихваш и да се надяваш, че усмивката ти ще зарази някой друг, а неговата някой трети и така нататък, и така нататък...
Когато съм била щастлива, съм била без никакъв багаж - в дните, когато се разхождам из гората и слушам вятъра. Не ми е трябвала дамска чанта или дори раница, пълна с провизии. В джоба слагах малко хляб и толкова.
Когато съм била най-щастлива не са ми трябвали дрехи, била съм гола - притисната до любимия ми мъж и унесена в усмивката си.
Когато съм била най-щастлива не ми е трябвало висше образование, била съм неграмотна и няма - в дните, когато с децата нанвън си играехме на снежни топки и говорехме единствено със смеха си.
Когато съм била щастлива не ми е трябвало нищо, нищо друго от онова, което винаги си е с мен и затова съм щастлива тук и сега, нямайки и не притежавайки, аз всъщност осъзнавам, че нося цялото си богатство. Това усещане е толкова много усещане за мир и сила, че не ти остава друго, освен да се усмихваш и да се надяваш, че усмивката ти ще зарази някой друг, а неговата някой трети и така нататък, и така нататък...
Търсене
За този блог
Гласове: 5980