Постинг
17.02.2014 01:45 -
Защо не спиш?
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2292 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2014 01:45
Прочетен: 2292 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 17.02.2014 01:45
- Защо не спиш? - попита тя
Той мрачно се усмихна и й отговори със свойствената му в последно време заядливост
- Малко е глупаво да ме питаш това като и ти си будна.
- Значи аз съм един безобразно глупав човек - засмя се тя. Никога не приемаше заяжданията му на сериозно, знаеше, че не е лично насочено срещу нея.
Той въздъхна и посочи листята пред себе си:
- Имам работа.
- Значи ти преча?!
- Е...може и така да се каже.
Тя погледна листята, сбръчка челото си угрижено и седна до него:
- Като гледам всички тези цифри, даже е много добре, че ти преча.
Той леко се засмя:
- Хайде, изплюй камъчето, наистина ме чака работа.
Тя се приведе леко към него, сякаш щеше да му споделя някоя тайна и прошепна:
- Напускам те.
След първоначалното мълчание, което настъпи, той просто я гледаше и единственото, което можа да изръси, беше да я попита защо. Тя го целуна закачливо по бузата:
- Защото имаш работа, а аз ти преча.
Той въздъхна:
- Помислих, че...ме напускаш..в другия смисъл.
- Мхм...защото се плашиш, че това предстои.
Той я погледа още малко, после се изправи и я прегърна:
- Да си лягаме, утре ще стана малко по-рано и ще довърша.
Тя се засмя сладко. Той така обичаше смеха й, аромата й, присъствието й около себе си, помисли си колко пуста щеше да е къщата му без нея и само я прегърна по-силно. Не намери думи, за да й каже колко много би му липсвала, но тя го разбра и само окуражително му се усмихна.
- Малко е глупаво да ме питаш това като и ти си будна.
- Значи аз съм един безобразно глупав човек - засмя се тя. Никога не приемаше заяжданията му на сериозно, знаеше, че не е лично насочено срещу нея.
Той въздъхна и посочи листята пред себе си:
- Имам работа.
- Значи ти преча?!
- Е...може и така да се каже.
Тя погледна листята, сбръчка челото си угрижено и седна до него:
- Като гледам всички тези цифри, даже е много добре, че ти преча.
Той леко се засмя:
- Хайде, изплюй камъчето, наистина ме чака работа.
Тя се приведе леко към него, сякаш щеше да му споделя някоя тайна и прошепна:
- Напускам те.
След първоначалното мълчание, което настъпи, той просто я гледаше и единственото, което можа да изръси, беше да я попита защо. Тя го целуна закачливо по бузата:
- Защото имаш работа, а аз ти преча.
Той въздъхна:
- Помислих, че...ме напускаш..в другия смисъл.
- Мхм...защото се плашиш, че това предстои.
Той я погледа още малко, после се изправи и я прегърна:
- Да си лягаме, утре ще стана малко по-рано и ще довърша.
Тя се засмя сладко. Той така обичаше смеха й, аромата й, присъствието й около себе си, помисли си колко пуста щеше да е къщата му без нея и само я прегърна по-силно. Не намери думи, за да й каже колко много би му липсвала, но тя го разбра и само окуражително му се усмихна.
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
