Постинг
18.02.2014 14:08 -
На моя приятел със синята риза
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2085 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.02.2014 14:09
Прочетен: 2085 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 18.02.2014 14:09
Не, не ти изневерявам,
той има моето тяло,
ала ти оставаш
онова неземно цяло,
в което побирам
сърцето си.
Не, не те предавам
след като той заспи,
при тебе идвам, оставам
и бродим двама
в онези наши светове,
които тъй дълго
сме правили.
Не! Не плачи,
защо те обижда плътта.
Докато в синята ти риза
е облечена душата ми
никой обет
няма да е по-силен
от това,
че сме си обещали.
Ти, мой верен приятелю,
моя казън сурова,
ти, мое щастие
не те оставям, не плачи.
Някога ме поряза
със синьо
и покълна семето ти в мен.
Помниш ли онзи бунт
на кръвта и сетивата?!
И как потече по стеблата
светлина..!?!?!
Не, не ти изневерявам,
и не е предателство плътта.
Със теб щом винаги изгрявам
и заедно творим света.
ала ти оставаш
онова неземно цяло,
в което побирам
сърцето си.
Не, не те предавам
след като той заспи,
при тебе идвам, оставам
и бродим двама
в онези наши светове,
които тъй дълго
сме правили.
Не! Не плачи,
защо те обижда плътта.
Докато в синята ти риза
е облечена душата ми
никой обет
няма да е по-силен
от това,
че сме си обещали.
Ти, мой верен приятелю,
моя казън сурова,
ти, мое щастие
не те оставям, не плачи.
Някога ме поряза
със синьо
и покълна семето ти в мен.
Помниш ли онзи бунт
на кръвта и сетивата?!
И как потече по стеблата
светлина..!?!?!
Не, не ти изневерявам,
и не е предателство плътта.
Със теб щом винаги изгрявам
и заедно творим света.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
