Постинг
23.02.2014 01:53 -
Някога тогава
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2027 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2014 01:54
Прочетен: 2027 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 23.02.2014 01:54
Някога тогава, когато
бях много щастлива
в друг живот,
в едни
по други пътища
изгубих сянката си
и сега под слънцето
няма с кой
да си говоря.
Толкова уморена,
толкова стара,
понякога искам
да избягам,
да се върна у дома,
където е зелено
и е много тихо.
Дойдох,
за да донеса вятър,
брулещ листята
и стъпките ми
да начертаят епохи,
но нищета се смее стоока,
жестока
и без пощада
раздира душата.
Нищо нямам
и нищо не искам.
Мога да обичам
и да бъда благодарна,
а нещо ме разкъсва.
Толкова
уморена, толкова стара
искам вече да се върна.
А оставам,
тук оставам, продължавам
да донасям, да оставям
части все от мен - такава,
каквато бях някога... тогава...
в друг живот,
в едни
по други пътища
изгубих сянката си
и сега под слънцето
няма с кой
да си говоря.
Толкова уморена,
толкова стара,
понякога искам
да избягам,
да се върна у дома,
където е зелено
и е много тихо.
Дойдох,
за да донеса вятър,
брулещ листята
и стъпките ми
да начертаят епохи,
но нищета се смее стоока,
жестока
и без пощада
раздира душата.
Нищо нямам
и нищо не искам.
Мога да обичам
и да бъда благодарна,
а нещо ме разкъсва.
Толкова
уморена, толкова стара
искам вече да се върна.
А оставам,
тук оставам, продължавам
да донасям, да оставям
части все от мен - такава,
каквато бях някога... тогава...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
