Приятелю незнаен, който всяка вечер под звездите
с устрем неспокоен
в стих редиш сълзите
и ребуси неразрешени
с вяра само се опитваш
сам да подредиш;

Ти който се чувстваш
твърде малък,
за да се наричаш
със гордост "поет",
а света на плещите ти
всеки миг ще те премаже;

Ти, който сам търпиш
човешка глупост, злоба, мъст,
а нощем не спиш
ако може с думи да прекроиш
този свят -
да стане някак си по-чист;

Ти, който знаеш - имаш мисия,
но си я мълчиш, защото
ще ти лепнат етикета "луд",
а усещаш онази причудлива сила,
която нощем те кара
все да не спиш;

Ти, незнаен приятелю, мил,
който от стиснати сълзи и вик,
правиш най-чудния стих
и го четеш по тъмно -
рецитал на тишината,
не познал жажда за слава
ни за здезден миг;

Ти, точно ти,
знаеш, че продължаваме
и по-тъмно, недоспали,
въоражени с бели листи
свързваме нижки,
изпаднали сякаш в транс,
забравили, че идват
на зората лъчите
и със сълзи и кръв,
този свят все пречистваме.

Мълчи! Не се оплаквай!
Като камък тежка е съдбата ти.
Недоспал и жаден за правда,
в ръце със перо, не с брадва
да правиш революции светли
и все да търсиш в болката нещо,
което да оставиш
след тебе да свети.

Поклон пред теб, неизвестни,
пред твоите сила и тъга.
Стаята ти будна,
може да е тесна,
но аз знам, че криеш
под ризата крила...

 

Преди време, в един мой стих написах това: .... С тънки рими тук недей пледира,
че през смях ще чуеш ти: „пУет!”...... и обрах доста негативи, подкрепа явна – никаква! Най–вероятно и ти няма да я получиш.
Дано да бъркам!
Излезна, че все едно аз искам да не бъда наричан така, а идеята беше никой да не бъде оетикетчван с пуетизъм.
На мен не ми пука, но има хора които пишат и публикуват в други категории, за да не бъдат наречени по този начин.
Това е. Поздрави!

В крайна сметка е важно не как се наричаме или как ни наричат..а онова неземно ускороние, което се усеща, докато се ражда стих. За мен това чувство е някакво чувство на...могъщество, но могъщество, осъзнато чрез дребния ръст, чрез позицията на малкия.

Не мога да се наричам "поет", защото като тръгна и все се сещам, за големите и признати имена...

Но..както казах не е важно. Може би могъществото на поезията, или една част от него се крие в чувството за нищозност... ох, не знам дали успявам да го обясня добре