На мъжете-скали в живота ми.
                                                                            (На баща ми и на годеника ми)




 Обичам силните мъже. Мъже, които всичко в мене обръщат,
с които съм отново само дете,
готово с часове да го прегръщат.

Онези с твърдите характери,
на които истината им е знаме

Онези, за които обещанията
се превръщат в мое вярно рамо.

Онези, дето като те погледнат
в душата им прозираш всичко.
Дето, като застанат до мене
става наоколо светло и чисто.


Обичам смелите мъже. Мъже,
чиято дума като острие порязва.
И нямат различно сърце и лице
и себе си без страх показват.

Обичам силните мъже. Мъже,
които могат да обичат и да плачат.
В чиито сигурни, мъжки ръце
се крие ангел, не палача ми.

Онези истински мъже, които
знаят що е чест, достойнство
и презират, наказват лъжите...
край тях е винаги спокойно.





 

За силните мъже – силен стих! Поздравления и поздрави!

Благодаря. Връщам поздравите

Хареса ми! Поздрав и от мен! Едновременно сила усещаш, когато си с тях- със силните мъже, и спокойствие... Най-доброто възможно съчетание...

наистина...най-доброто съчетание.
А най-хубавото от всичко е, че не е търсено нарочно, че се случва естествено и леко, защото те, силните мъже, са просто такива, каквито са, изцяло себе си

Поздрави !

Добре дошла си с позитивизма и нежната си същност , стела :)
Благодаря

не е така лесно.
Жените виждат опора и сигурност в силата му, а коя жена не желае това......

Да обичам силния мъж не е лесно, разбира се. Защото за да можеш правилно да оцениш такъв човек, трябва да си се научил преди всичко да обичаш себе си, а това се оказва не чак толкова елементарно, колкото звучи.