Не ме кръщавай, аз нямам свое име,
аз нося името на всичките жени,
ти само трябва да познаеш
(със затворени очи)
коя целува устните ти
или докосва лицето ти с коси.

Дали е някоя невинна и покорна
вечно твоя, вечно вярна Пенелопа
или суетна някоя Касиопея,
наказана да бъде
красиво, далечно съзвездие?!

Дали е вещицата Есмералда,
за чужда похот, понесла смъртта си
или носи аромат на първороден грях
като блудницата Магдалена
и няма свян за първичния си смях,
но носи покаяние в сърцето си.

Или пък е Сафо,
далечна и загадъчна
на гръдта си приютила
друга женска гръд?!

Коя да бъде - не, не ме кръщавай,
аз нямам си лице и име,
така във мен живеят и изгравят
всичките жени.

Целувай със затворени очи,
опитвай всяка и познавай,
а после си иди
и не, не ме кръщавай....