Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Елиф Шафак

А ти усещал ли си онзи миг,
когато спира времето да се върти,
а после с изненада си открил,
че часове са минали... и дни.
Било ли ти е толкова красиво,
че преживяването да те пълни?!
Било ли ти е толкова щастливо,
че в някаква необяснима реалност
времето еднакво да го няма
и да отлита по-бързо сякаш?!

А ти усещал ли си как в усмивка
се ражда вечност и покой?!
Помниш ли тихата въздишка,
с която се отказваше да бъдеш
на чужда слава чужд герой
и живееше в едни минути,
препълнени с любов?!

За вечността, която някога живях
 в две длани - люлка свята
в две очи - преливащи от обич
светът ме обвини във грях.
Усмихвам се! Каква вина?!
Сто пъти още бих я изживяла,
сто пъти в стих я бих побрала.
За бързащото време - да го усетя
за безвремието и чистотата,
бих похарчила без ресто суетата си,
бих забравила и похотта,
бих се върнала на времето през пространствата
и от горделивост ще изчистя своята душа...