Ами предвирателно се извинява, защото знае, че езикът й няма да е като на дама.

Еманципацията еба майка на жените и на всичко женско в женските им пориви и сърца. Срещам намахани кучки (май беше модерно да им казваме "кифли"), вирнали нос до небесата, студени и недостъпни, зли, ревниви и сенчести. И колко малко жени виждам - жени истински, раздаващи, ведри, достойни, жени, които като минат покрай теб и миришат на нещо женско, на една по-друга сексуалност.

Защо не прегръщате мъжете си, защо не им доставяте удоволстие да имат до себе си истинска жена...

Какво, по дяволите стана, с елементарната грижа, с простичкото обичане, със онзи причудлив свян, който може да подпали в пъти повече от ботокса в патешките устни?!

Ледената кучка е интересна до момента, в който я вкараш в кревата си...после става досадна, после пречи.


Истинската жена, оная мечтаната, живата...тя не омръзва. В нея всеки ден откриват по един нов ангел и по един нов дявол. Тя знае как да вади с памук душата на някой, знае как да дава свобода и с това да сложи най-сдравите окови.

какво става, жени? Такива ли искате да бъдат съпругите на синовете ви? Такива, които гледат на тях като на банкомати, които ги изтърпяват в леглото, колкото да се направи поколение, които са вечно мрънкащи, изискващи и ...

защо, по дяволите, е всичко това?!

Не зная дали съм сексапилна жена, не зная какво правя и каква съм, но когато моят мъж ме погледне, в очите му виждам отражението си и то ми харесва, защото е украсено с възхита, със страст, с любов, с уважение.

Но щом се прибере вечер му предлагам отворени и топли обятия, същите, с които сутрин го изпращам на работа. И наред с всички дребни, домакински грижи (които никога не изтъквам...те са си мои аз съм жената вкъщи) съм му приготвила и страст, и нежност, и другар за разговор.

Не мога да си представя как ще го оставя да си легне без да го погушкам първо, нито как ще тръгне за работа сутрин без да се хвърля на врата му и да му пожелая успешен ден.

и какво получих за тази спонтанна женственост и любов - един щастлив мъж, който усеща силата си и ми я посвещава. Един мъж, който ми споделя всичко. Един мъж, който не търси други жени....

Не знам, може и моя начин да е грешен, но опредлено не ми се струва нормално това да отказвам нещо на някого, а да се сърдя после ако го потърси другаде. Да се държа студено, а да очаквам топлина.

Любовта е даване...и жените уж повче разбираме от любов, а се оказва, че това ама въобще, въобще не е така

Тeмата ми е Любима ,
особено ,когато автора е
от другия ..бряг ...хммм..
I ll be back ;)

Така е. Но това отдаване лесно може да отиде в другата крайност. Тези неща са с много тънки граници. Една отдаваща се жена може да бъде възприета като лека. Затова и еманципацията- жената да върне достойнството си. Разбира се, права си, че се е отишло в другата крайност... Болезнено е и когато жената осъзнае, че вече й е трудно да бъде жена. А, може би, мъжете до нас не ни позволяват да се изразяваме като истински жени... Често са страхливи и неуверени. Когато на мен лично някой ми плати сметката, се чувствам като втора ръка човек... Тънка е границата, както казах... А и никой не ни учи на тези неща. Неумели сме в това.