Ще останеш ей тука от ляво, където
и болки и обич прогарят гърдите,
ще туптиш винаги в едно със сърцето,
където се срещат миналото със мечтите.
Една любов по празник преминал,
една носталгия по свършила зима,
един спомен за весела приказка
ще те връща при мен през годините.

Ще ми липсваш, тъй както липсва
на детето дните свободни - минали дни.
Ще се връщам при тебе през спомени
и знам от ляво, че все ще гориш -
като тъга по отминала младост,
като носталгия по свидни места.
А щом ме срещне някоя нова радост
на ум тихичко със теб ще споделя.

Дали такава обич може да е грешна,
дали ще ме осъди за нея съвестта?!
Докрай ще вярвам в безусловното на любовта
и нека на разумните съм смешна за това.
Завинаги ще те запазя във сърцето си, където
пазя детски смях и много птичи песни,
от където пиша стихове във светло
и се срещат миналото със мечтите...