Той сега в ръцете ми заспал е
и косите ми го галят като песен.
При мене неговия свят цял е
..и се усмихвам нежно над съня му...
Толкова любов във мене е оставил,
над сърцето му владея без остатък.
Една сълза лицето начертава,
една сълза се разправя с съвестта ми.

Той във дланите ми пак заспива,
лице в лице като уморено от игри дете,
а при мен безсъници пристигат
и ненавиждам двете си ръце.
Какво доверие във мен ми е оставил,
колко вяра в моята обич вярна.
Идва ми да продъня небесата,
та със дъжда поне да се наплача.