И няма, няма нищо на света, което
може прегръдка бащина да замени,
когато таткото прегръща дъщеря си
и светли думи, честни й реди.
Ни мъж - другар в живота труден,
ни любовник - бягство и утеха,
ни брата ведър със високо чело
ни мъдростта на дядова умора,
ни думи майчини и ласка нежна,
ни приятели за дни безбрежни.

Татко само знае дъщеря си да прегръща
и сълзите в смях единствен знае
с обич светла как се преобръщат.

Почти не си спомням как:
"Татко само знае дъщеря си да прегръща
и сълзите в смях единствен знае
с обич светла как се преобръщат",
защото баща ми почина, когато бях на 14 години и толкова повече ми въздействаха твоите стихове, Amrita! Благодаря ти! Поздрави!

Прегръдки много. Съжалявам за тъжния спомен, който са донесли редовете ми.
Моят татко е далеко и страшно много ми липсва, затова анписах този стих