Този път беше сладко като вятъра,
беше през смях и много красиво.
Днес върнах в един човек вярата си.
Една раздяла ме направи щастлива.

Години вече чакам точно този ден,
лекотата и усмивката... и всичко...
Такава раздяла е право за мен
да се прегърна смело с мечтите си.

На срещата ни твоята цена не знам,
но, благодаря, че я плати без страх..
Струваше си дългото очакване,
струваха си всички сълзи от прах.

Тъгата?! Ще си я носим зная двама,
като тъга по несбъдната зима,
като копнеж по нещо преживяно
като спомен за някакво минало.

Този път беше без тъга и закани,
без бури, без сълзи, без кошмари.
Този път, този път беше правилно
и точно затова ще е завинаги...