А можех да бъда по-мил.
Можех да бъда по-старателен.
Можех да бъда по-смел.
Можех да не се отказвам.
Можех....

но ако...

или да бях

и винаги се стига до "трябваше"

Аз се уморих от един свят на неизпълнени условия, на очаквани резултати, на изчакване за по-подходящо стечение на обстоятелствата.

Защото после винаги е..."а можеше"
Ако бях си позволил,
да бях го направил...трябваше.

Аз съм безкрайно уморена от това "ако". Че после е едно такова тъпо, странно, жалко...

Сега няма вече "можеше".
Сега има "мога", от което следва "правя го"

Едно е сигурно - ако и да не стигна, там където съм се запътила и не се случи онова, което ми се иска...не съжалявам, че съм опитала.

Няма пропуснати шансове, всеки миг е пълноценно живян.
Няма съжалявания за вчерашни дати, няма евентуални действия в минало време.
Няма бъдещи действия при условие, че.

Има ТУК и СЕГА...

Защото тук и сега...е единствено истинско

Ако се изпусне моментът на действие, може да няма повече такъв. Пропуснем ли шанса си, после следват разочарования, болка, умора и т.н.

Да, мила. Светът на пропуснатите шансове вещае един живот на съжаление, че някога, някъде в миналото не сме се възползвали