Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

------------------------------------------------------
Докато си подбирах песни за сватбеното тържество, попаднах на тази песен и всъщност за стихотворението на Евтимов. Едни думи, които си струва да си припомним, защото някъде измежду тях е побрана една голяма истина: "Мен ми стига, че нещо съм дал"

Нека всички, които обичат, които дават от сърцето си на другите, се чувстват поздравени.