Татко, днес ще се завали,
             ще се разхождам дълго под дъжда
и ще си представям зад затворени очи,
че ръката ми със смях държиш
и както някога, някога преди
тичаме и се надбягваме с дъжда.
Ще се смее и водата,
             и душата ще лети...

Ще пита за тебе, татко, дъжда,
ще ме пита защо съм сама
и една носталгия ще вали.
Идвай си, татко, моята ръка
с длан отворена... шепти.

Чака те, татко, дъжда
и спомена за твоето момиче.
Все още се къдрят моите коси,
когато, когато завали.

И се смее още водата,
   и още душата лети...